Просрочени кредити = ПРОБЛЕМИ

от Антон Андонов | 9 май 2011 | Прочитания: 778 | Коментари: 0

Световната финансова криза сблъска челно немалка част от българите с непознат до момента проблем – т.нар. „лоши кредити“.

Ако изведем твърдението, че нямаме достътачна финансова култура и познания в областта на банковото дело – няма да сбъркаме. До преди промените от 1989 г. взаимоотношенията ни с банките се свеждаха до клона на ДСК, където имахме 2 продукта – спестовна книжка и евентуално потребителски заем. С развитието на частния бизнес, в България се развиха и банковите услуги, но до 2001-2002 г. заемът за покупка на имот – т.нар. ипотечен кредит го имаше само на книга. С приближаването на европейската перспектива до страната и покачването цените на имотите – все повече българи станаха „горди кредитополучатели“.

По този начин започна обръщане на модела от спестявания към кредити, измести се „потребяването на благата“ днес, за сметка на бъдещи доходи.

Кризата обаче бързо извади на преден план някой нежелани ефекти за кредитополучателите, а именно: невъзможност за редовно обслужване на изтеглените заеми, заради голямата безработица и падането на доходите, съчетани с падане в цените на имотите.

Какво се случва, когато клиент на банка или друга кредитираща институциязапочне да бави вноските си по кредита – било той ипотечен, потребителски или кредитна карта?

  1. Започват напомнителни обаждания от страна на банката, в рамките на първия месец от падежа на текущата вноска по кредита;
  2. Начисляват се наказателни лихви – многократно по-големи от стандартните, от порядъка на 15-40% процента на годишна база, включително върху неиздължените лихви, а не само върху главницата на вноската;
  3. След пресрочване на тридесетия ден от падежа, банката е задължена да класифицира кредита като „под наблюдение“ и има право да го обяви за предсрочно изискуем, което означава, че може да си поиска от длъжника не само текущата вноска, а целия размер на кредита;
  4. При неплащане на текущата вноска до 90 дни от падежа, банката класифицира кредита като „необслужван“. Зачестяват обажданията, следват писмени покани, наказателните лихви се трупат лавинообразно;
  5. След 180-тия ден кредита се осчетоводява като „загуба“, което задължава банките да заделят провизии до размера на целия остатък по кредита и дължимите лихви, което пък води до намаляване на печалбата им/увеличаване на загубата им, намаляване общия размер на кредити, които може да предоставя банката и нужда от увеличаване на собствения капитал;
  6. Следва обявяването на имота на публична продан от съдия изпълнител /ако кредита е ипотечен/, където към разходите за кредитополучателя се добавя и такса за съдия-изпълнителя в размер на 4% върху реализираната стойност;
  7. Продажба на имота на занижена цена, най-често поради липса на „нормален“ интерес – към покупка на ипотекирани имоти се насочват само купувачи, които са „на ти“ с процедурата, правно добре ориентирани или консултирани, най-често спекулативно настроени, водени от мотива за лесна печалба.
  8. Ако получените средства от продажбата не са достатъчни за покриване на главницата по кредита, заедно с всички редовни лихви, всички наказателни лихви, допълнителните разходи за продажбата от съдия изпълнител – банката продължава да търси клиента си за събиране на остатъка от сумата. Т.е. широко разпространеното схващане от типа: „Нали съм си ипотекирал имота – да ми го взема банката и да приключваме“ е погрешно.
 

Незнанието, на тези и други „подробности“ описани най-често в договорите за кредит, които обикновено не четем в стремежа си да се сдобием с мечтания имот или исканата сума, излишно утежнява положението на клиента – превърнал се в нередовен длъжник към банка или друга финансираща организация.

Не по-малко неприятности ще ни донесе и натрупването на т.нар. „лоша кредитна история“. От няколко години Българската народна банка поддържа Централен кредитен регистър, където банките и другите кредитни институции са задължени да подават информация за т.наречените „класифицирани кредити“ – заемите със статут различен от редовен. До регистъра имат достъп всички, които раздават кредити. Ако нередовен кредитополучател влезе веднъж в „черния списък“ на регистъра – шансът му да получи нов заем рязко намалява, а „лошата кредитна история“ се пази 5 години.

Много хора не възприемат кредитните карти или закупуването на техника и обзавеждане на лизинг като заеми. Но независимо от името или размера – това са си кредити, с тази особеност, че кредитните карти са вид необезпечен заем, а при покупката на техника – обезпечението е самата техника.Получава се така, че едно „безобидно“ забавяне в плащането на текущи вноски по кредитна карта или лизинг на малка сума от порядъка на 50-100 лева, което нерядко се случва поради подценяване или пропускане на срока, може да ни лиши от възможност да получим по-голям потребителски или ипотечен заем, точно когато ни е най-необходим.

Отделно от това, лихвите и наказателните лихви при кредитните карти са двойно по-големи от тези на останалите кредити, може да достигнат до 50-60% годишно.

Затова ние съветваме:

  1. Ако започнете да изпитвате финансови затруднения – не чакайте „ножа да опре до кокала“, а реагирайте най-късно до втория месец от забавата;
  2. Вместо да търсите пари назаем от близки самоуспокоявайки се, че този недостиг е временен и всичко ще се оправи от само себе си – срещнете се с кредитния си консултант от банката, обяснете му всичко откровено и заедно направете план за разсрочване или предоговаряне размера на месечните вноски;
  3. Ако сте загубили работата си и положението е неспасяемо, опитайте да продадете имота си по своя инициатива и на пазарни цени. Пазарна цена за съжаление не означава обаче – колко пари сте платили за да купите имота или колко пари ви трябват за да погасите задълженията си. Започнете с исканата от вас цена, но с бързи стъпки надолу сваляйте докато не стигнете до сделка, т.като времето лети безвъзвратно – поддържането на висока цена с идеята да се преговаря за сваляне като се появи купувачът е дълбоко погрешно. И макар да ни се струва болезнено – това е предпочитания вариант пред този на съдия изпълнителя.
  4. Ползвайте експертния опит на професионалисти, независимо, че сте притиснати финансово и „всеки лев ви е ценен“, защото опитните експерти ще ви спестят повече отколкото ще им платите като хонорар.

Коментар

Забележка: Коментарите не се модерират при публикуване, но ще бъдат прегледани от редактор и ако са груби, несъдържателни или не касаят темата ще бъдат изтрити.